"ПЕТЪР ДИМКОВ" документален филм 58 мин. цена - 15 EUR

"Най-великата сила е мисълта. Каквото и когато да мислим, ние съграждаме от невидимата материя нещо, което привлича към себе си сили, да ни помагат или да ни вредят според характера на нашите мисли. Затова първата крачка е да управляваме мислите си чрез своя разсъдък. А втората крачка изисква от нас да развием у себе си навик за оптимистична мисъл. Няма лекар, който да премахне болестите на тялото и душата така, като ги премахва радостната мисъл." Петър Димков С тези мисли на един от най-големите феномени на България започва документалния филм "Лечителят". Той е заснет по книгата на Лили Димкова "Моят баща". Сценарист и режисьор е Стилиян Иванов, оператор - Мирослав Евдосиев, а продуцент е Dodofilm. Международната премиера на "Лечителят" бе на 23 ноември в Москва, а представянето му пред българската публика - в деня на народните будители, 1 ноември, в зала 3 на НДК, където събра стотици зрители. Димитър Цонев вижда филма и решава да го представи на телевизионната аудитория чрез програмата на БНТ, а чрез Сателитния канал "ТВ България" и на сънародниците ни зад граница. Вече три фестивала са отличили режисьора Стилиян Иванов със специални дипломи за "ЯРКО И ТАЛАНТЛИВО ПРЕСЪЗДАВАНЕ В ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА НА НАРОДНИЯ ЛЕЧИТЕЛ ПЕТЪР ДИМКОВ": 1. Десети юбилеен евразийски фестивал за телевизия и кино, гр.Москва 2. Втори международен кинофестивал "Верное сердце", гр. Москва 3. Телевизионен конкурс "Я - человек", Оренбург Петър Димков е роден в град София през 1886 г., на 19 декември - Никулден по стар стил. Баща му е бил свещеник в църквите "Св. Петка" и "Св. Неделя". А майка му била народна лечителка и често диктувала на малкия Петьо рецепти, които той записвал в специална тетрадка. През целия си живот Петър Димков записва около 10 000 рецепти, използвайки над 300 билки - всички те за лечение на човешките болести. Но основното, което научава през годините е: "Болестите са резултат на лъжата. Нарушаването на закона на истината води до боледуване. Истината носи здраве. Тя възражда, обновява, подмладява. Истината безпогрешно сама се защитава." Петър Димков е награден с всички ордени за храброст, които в България са били давани. Раняван е осем пъти. В единия от тях, куршумът засегнал корема и трябвало да му направят тежка операция, но е нямало никакви опиати. Тогава той попитал хирурга: "А може ли да пея?" и през цялото време на операцията пеел с пълен глас. Карлово. През 1933 г., като командир на 21-ва средногорска дружина, Петър Димков изиграва голяма роля за запазването на родната къща на Васил Левски. Узнавайки, че според градоустройствения план през къщата на Дякона трябва да минава улица, Димков поставя военен караули и не позволява разрушаването на къщата. Под звуците на военната музика започва агитация за събиране на дарения и с помощта на карловската община, само за 40 дни, къщата е реставрирана и запазена за поколенията. Димков смята, че Левски е в една от най-светлите сфери на духовния свят. Варна. Месец май 1934 - месец май 1935 г. Венец на родолюбивата строителна дейност на полковник Димков е пребиваването му в този град. Тук той е сред основателите на варненската филхармония и участва в построяването на паметниците на "Аспаруховия вал", парк-музей "Владислав Варненчик", паметник-портал на 8-ми пехотен полк, реставрирането на "Аспаруховта кула" - позната днес като римски терми и др. Паметници оставени от Димков за повдигане на самочувствието на българина. И не само това - чрез строителството той осигурява препитание за много безработни. Висшето началство обаче и особено дворецът не обичат такива дейни и смоинициативни офицери. В своята реч за официалното откриване на парк-музея "Владислав Варненчик", през август 1935 г., цар Борис III пропуска да спомене сред дейците на строежа името на Димков, а след тържеството споделя със свой генерал, че Димков "е твърд орех, ще го счупим", "на него не му е мястото в армията". Петър Димков преждевременно е пенсиониран от армията с чин полковник. Не само царя, но и комунистите не обичат Димков. Макар отричащи го, властимащите често търсили помощта му. Стигнало се до там, че дори най-първият вожд на комунистическия свят Леонид Брежнев лично потърсил съдействие. Срещата се състояла при едно от посещенията на съветския лидер в България. Димков го посъветвал да не разчита на климата тук - Брежнев се лекувал в Банкя, а да потърси по-сериозно лечение на болестта си. Самата Людмила Живкова след претърпяната тежка автомобилна катастрофа се лекува по предписанията на Димков. След като лечението приключило, главоболието й изчезнало абсолютно, белегът от челото - също. Нещо повече. Людмила разговаряла дълги часове с лечителя на България. Започнала да взима книги от личната му библиотека. Дори се обръщала към него с думите: "Татко Петьо". Освен лекар, Петър Димков се превърнал в учител на Людмила. Под негово влияние тя подготвяла книга за богомилите. През юли 1981 г. Людмила Живкова умира внезапно. Няколко месеца след нея, на 4 октомври 1981 г. умира и Петър Димков, неочаквано, в съня си. Приживе Димков се среща често със знаменитата българска пророчица леля Вангя. На разговорите им не присъства никой. Близките на Димков смятат, че при един от престоите на Вангя в софийска болница, тя заразява Димков с вирусна пневмония. Лекарите едва го спасяват. По време на дългото боледуване лечителят често изпадал в безсъзнание. В това състояние, изтощен от болестта и в полусъзнание, той се опитвал да стане от леглото, за да приема и лекува своите болни… Освен биографични данни за Лечителят на България, филмът включва и чисто практически съвети от практиката на Петър Димков: Например храната. По отношение на храната най-здравословни са плодовете, защото те чистят както тялото, така и мислите и чувствата на човека. След това са зеленчуците, после ядките. Млечните храни са накрая. Колкото до месото - то съдържа токсини, които тровят организма. Ще дойде време, когато хората ще се срамуват от яденето на животни така, както сега се срамуват от канибалството. Или пък дрехите. Всяка сутрин, когато се обличаме трябва да знаем, че дрехите попиват нашата аура и влияят върху здравето ни. Една част от излъчванията на нашите мисли се поглъща от дрехите и когато една дреха се носи дълго, тя се напоява от такива елементи. И за това, който носи стари дрехи внася в новото си Аз мисли, които отдавна е отхвърлил от себе си като отживяло. От старите дрехи проникват в новата личност останки от лоши настроения, тревоги, грижи и ядове, които някога изхождайки от човека са напоили тези дрехи. И нещо любопитно… Димков казва, че животните могат в любовта си към своя господар да се самопожертват и да поемат съзнателно болестта му. С това те самите правят крачка напред в своята еволюция. За такъв един случай си спомня дъщеря му Лили. Дете с тумор безрезултатно било лекувано от мнозина лекари. По съветите на Димков родителите му взимат котка, която за три месеца "изчиства" тумора на детето!